отпушва канали изгодно
През 1979 г. англичаните Кид и Лауринг (Kidd, С. Н. R., М. J. Lowring, 1979) предлагат друга емпирична зависимост относно повърх-ностното задържане на дъждовна вода, която също намира приложение в някои от съвременните симулационни модели.
отпушва канали изгодно
През 1957 г. англичанинът Наш доразвива концепцията на единичния хид-рограф чрез прилагане на допълнителна концепция за определяне на неговите параметри, известна днес като „концепция на каскада от единични линейни резервоари“ или накратко „концепция на Наш“ за резервоарите (Nash, 1957). Тази концепция позволява итеративно определяне на параметрите на единичния хидрограф (чрез процедурата калибриране), които не могат да бъдат директно измерени чрез експеримент върху обект с мащабите на една урбанизирана територия или речен водосбор. Чрез така определения единичен хидрограф може сравнително лесно да бъде определен хидрографът, възникнал в резултат на произволен валеж върху речния водосбор или върху урбанизираната територия.

отпушва канали изгодно
При концепцията на резервоара сложната колекторна (водосъбирателна) система с неизяснен и сложен механизъм на функциониране се замества с по-проста такава — резервоар или система от резервоари, проявяващи същия хидравличен ефект, но чието хидравлично поведение е добре изучено и фор-мално описано. При изследването на канализационните мрежи концепцията на Наш намира практическо приложение едва с развитието на съвременните модели и програмни продукти за определяне на хидрографите на повърхностния дъждовен отток към дъждоприемните шахти.
отпушва канали изгодно
Третият етап в изучаването и развитието на канализационните мрежи води своето начало от 70-те години на XX век във връзка с масовото навлизане на персоналните компютри във всички сфери на човешката дейност. Този етап е най-интензивен и продължава и сега с бурното развитие на електронните измерителни, регистриращи и изчислителни устройства и на съвременните технологични подходи.
Отначало усилията се съсредоточават върху използване на наличните към момента знания в областта на хидрологията и тръбната хидравлика за формално (математическо) описание на потоците в канализационните мрежи. Сложната топография на терена, комплицираните благоустройствени и застроителни детайли в урбанизираните територии засега не позволяват детайлното математическо описание на повърхностния дъждовен отток, поради което неговото моделиране се основава на концептуалните подходи на единичния хидрограф и свързаната с него концепция на резервоарите.
Съвременната изчислителна техника позволява сравнително точно формално описание на сложното движение на потоците в канализационната мрежа чрез въвеждането на диференциалните уравнения на Сен Венан (Saint Venant) в математическите модели.