ОТПУШВАНЕ НА КАНАЛИ НАДЕЖДА

 

отпушване на канали

 

Отпушване на канали надежда . Помпите за отпадъчните води в сухо време са най-често хоризонтални, монтирани в сухи помещения. Помпите за дъждовна вода са вертикални турбинни помпи, монтирани в мокри помещения. Потопяемите помпи при малки водни количества водят до намаляване на строителните разходи. Шнековите помпи са икономически изгодни за големи водни количества и подемна височина до 5 ш. Те не изискват черпателни шахти (Nagel, G., GWF 1959, Н. 52, HandJ)uch der Wasserforderschnecken, Selbstverlag der Ritz OHG, Schwabisch – Gmund 1968, Lewinsky-Kesslitz, H. P., -Osterr. Wasserwirtschaft 1966, 261).

Специално оформените бетонни елементи осигуряват точната изработка на шнековото корито отпушване на канали. Изработват се корита от стоманена ламарина. При малки водни количества се използуват и ерлифтни устройства. Количеството на въздуха е два пъти по-голямо от водното количество. Мястото на вдухване е дълбоко под нивото на водата отпушване на канали.

Трябва да се осигури равномерен приток на вода към пречиствателната станция, когато помпената станция се намира пред нея. Това се постига, като се монтират повече помпи, които при различни водни нива се включват и изключват автоматично. При големи водни количества се прибягва и до автоматично регулиране на наклона на лопатките за постигане на желания дебит на помпата.

Електрическите уреди се монтират в сухо помещение. Входът към черпателния резервоар трябва да бъде извън машинното помещение. За по-големи подробности вж. отпушване на канали.

Строителни материали. Малки и средноголеми канали се изграждат от бетонни или камеиинови тръби. Двата материала са, общо взето, равностойни и при добро качество — водонепропускливи. Имат едни и същи загуби при триене, докато стените им не са разядени; техните муфени съединения с камбановидна форма са еднакво добри. Пои уплътняване с асфалт тръбите трябва да бъдат сухи. За предпочитане са търкалящи се или плъзгащи се пръстени и синтетични уплътнители. Температури на водата над 35°С са недопустими.

Камениновите тръби са по-скъпи, но имат по-дълъг живот и са по-устойчиви на химичните и механичните въздействия.

Бетонните тръби трябва да бъдат водонепропускливи. Това се постига чрез подходящ състав на бетона и специална технология при изливането. Чрез отпушване на канали армиране могат да се пригодят и за всякакво вътрешно и външно налягане. Най-често прилаганата тръбна връзка е камбановидна муфа с гумен уплътнител. Муфе-ните тръби могат да бъдат произвеждани с големи дължини. Почвата и подпочвените води трябва да бъдат изследвани с цел да се установи дали не съществува опасност от химично въздействие. Трябва да се вземе предвид и въздействието отвътре — промишлени отпадъчни води, гнилостни газове и пясък. Възможните противодействия са: отвеждане на подпочвената вода, уплътняване на бетона, добавяне на хоросан, направа на замазки и облицоване с каменинови плочки. При недостатъчен наклон загни ването на водата и утайките може да се. предотврати чрез проветряване и промиване.

За сградни канализации отпушване на канали.

В особени случаи (високо ниво на подпочвените води, напорни тръбопроводи за отпадъчни води и утайки) се използуват азбе-стоциментни тръби.

За резултатите от някои първи опити да се създадат канали-зацноннн тръби с малки диаметри от твърд PVC съобщава Schulte (Korrespondenz Abwasser 1970, 178). За тръби и фасонни части вж. ATV-Arbeitsblatt А 114.

Строителни работи. Най-често тръбите се полагат в открити изкопи. За тръби със светъл отвор до 50 cm широчината на изкопа е равна на външния диаметър на тръбата плюс 60 cm, а за тръби с големи отвори — на външния диаметър плюс 80 cm.
Полагането започза от най-ниската точка отпушване на канали. Тръбите се полагат върху пясъчна или бетонна основа. Готовият, но още не зарит тръбопровод се изпитва за водонепропускливост според изискванията на DIN 4033 (Danielewski, G., GWF, 1967, 1031). Насипът се уплътнява внимателно. Когато тръбопроводът минава под оживени пътища или се полага на голяма дълбочина, прокопаването става по щитово-пресовия метод.

Строителните разходи за канализационната мрежа във ФРГ за 1 ш тръбопровод възлизат средно на 600 DM/m, или 1200 DM на жител в големите и 1800 DM на жител в малките, рядко застроени градове. За припадащата се дължина от канализацията на един жител от населението отпушване на канали.

Дъждопреливници (дъждоотливници). При смесените канали-зационни системи те се свързват с най-близкото открито водно течение (стр. 278). Разреждането е най-често 8-кратко (1 част от-падъчна вода Ц 7 части дъждовна вода), а понякога и 10-кратно. Степента на разреждане трябва да бъде съобразена със степента на замърсеност на водоприемника. При отпушване на канали разредена отпадъчна вода (повече от 200 1/(ж. d)) необходимата степен на разреждане в дъждопреливника би могла да бъде съответно по-малка. Дъждопреливникът и дъждоотливният канал пред пречиствателната станция се проектират така, че да осигуряват 5-кратно разреждане (1+4)
Трябва да се обърне внимание, че степента на разреждане при дъждопреливниците по уличната мрежа се изчислява от максшмалното часово водно количество на отпадъчната вода, което е от 1/14 до 1/10 от средноденонощното количество. За дъждопреливника пред пречиствателната станция степента на разреждане се пресмята от средното дневно количество, което е около два пъти по малко. Петкратно разреждане, изчислено за дъждопреливниците по уличната мрежа, отговаря на десетократно разреждане, изчислено за дъждопреливника пред пречиствателната станция.

По правилно е дъждопреливниците да се изчисляват не по степента на разреждане, а по кршптната интензивност на дъжда. Това е тази интензивност на дъжда в 1 (s.ha), отпушване на канали при която започва преливането Horler, A., Die Wirkung der Regenaus-lasse, Schweiz. Bauztg. 1941, H. 20, Munz, W., Entlastungskonzep-iion in Mischsystemen, GWF 1972, 525).

Помпите за отпадъчните води в сухо време са най-често хоризонтални, монтирани в сухи помещения. Помпите за дъждовна вода са вертикални турбинни помпи, монтирани в мокри помещения. Потопяемите помпи при малки водни количества водят до намаляване на строителните разходи. Шнековите помпи отпушване на канали са икономически изгодни за големи водни количества и подемна височина до 5 ш. Те не изискват черпателни шахти.

Специално оформените бетонни елементи осигуряват точната изработка на шнековото корито (отпушване на канали). Изработват се корита от стоманена ламарина. При малки водни количества се използуват и ерлифтни устройства. Количеството на въздуха е два пъти по-голямо от водното количество. Мястото на вдухване е дълбоко под нивото на водата (отпушване на канали).

Трябва да се осигури равномерен приток на вода към пречиствателната станция, когато помпената станция се намира пред нея. Това се постига, като се монтират повече помпи, които при различни водни нива се включват и изключват автоматично. При големи водни количества се прибягва и до автоматично регулиране на наклона на лопатките за постигане на желания дебит на помпата.

Електрическите уреди се монтират в сухо помещение. Входът към черпателния резервоар трябва да бъде извън машинното помещение. За по-големи подробности вж. отпушване на канали

Строителни материали. Малки и средноголеми канали се изграждат от бетонни или камеиинови тръби. Двата материала са, общо взето, равностойни и при добро качество — водонепропускливи. Имат едни и същи загуби при триене, докато стените им не са разядени; техните муфени съединения с камбановидна форма са еднакво добри. Пои уплътняване с асфалт тръбите трябва да бъдат сухи. За предпочитане са търкалящи се или плъзгащи се пръстени и синтетични уплътнители. Температури на водата над 35°С са недопустими.

Камениновите тръби са по-скъпи, но имат по-дълъг живот и са по-устойчиви на химичните и механичните въздействия.

Бетонните тръби трябва да бъдат водонепропускливи. Това се постига чрез подходящ състав на бетона и специална технология при изливането. Чрез армиране могат да се пригодят и за всякакво вътрешно и външно налягане. Най-често прилаганата тръбна връзка е камбановидна муфа с гумен уплътнител. Муфе-ните тръби могат да бъдат произвеждани с големи дължини. Почвата и подпочвените води трябва да бъдат изследвани с цел да се установи дали не съществува опасност от химично въздействие отпушване на канали. Трябва да се вземе предвид и въздействието отвътре — промишлени отпадъчни води, гнилостни газове и пясък. Възможните противодействия са: отвеждане на подпочвената вода, уплътняване на бетона, добавяне на хоросан, направа на замазки и облицоване с каменинови плочки. При недостатъчен наклон загни ването на водата и утайките може да се. предотврати чрез проветряване и промиване.

За сградни канализации вж. Kaiser, Н., Ges. – Ing. 1952, 158.

В особени случаи (високо ниво на подпочвените води, напорни тръбопроводи за отпадъчни води и утайки) се използуват азбе-стоциментни тръби отпушване на канали.

За резултатите от някои първи опити да се създадат канали-зацноннн тръби с малки диаметри от твърд PVC съобщава Schulte (Korrespondenz Abwasser 1970, 178). За тръби и фасонни части вж. ATV-Arbeitsblatt А 114.

Строителни работи. Най-често тръбите се полагат в открити изкопи. За тръби със светъл отвор до 50 cm широчината на изкопа е равна на външния диаметър на тръбата плюс 60 cm, а за тръби с големи отвори — на външния диаметър плюс 80 cm.
Полагането започза от най-ниската точка. Тръбите се полагат върху пясъчна или бетонна основа. Готовият, но още не зарит тръбопровод се изпитва за водонепропускливост според изискванията на DIN 4033 (Danielewski, G., GWF, 1967, 1031). Насипът се уплътнява внимателно. Когато тръбопроводът минава под оживени пътища или се полага на голяма дълбочина, прокопаването става по щитово-пресовия метод  отпушване на канали.

Строителните разходи за канализационната мрежа във ФРГ за 1 ш тръбопровод възлизат средно на 600 DM/m, или 1200 DM на жител в големите и 1800 DM на жител в малките, рядко застроени градове. За припадащата се дължина от канализацията на един жител от населението вж. отпушване на канали.

Дъждопреливници (дъждоотливници). При смесените канали-зационни системи те се свързват с най-близкото открито водно течение (стр. 278). Разреждането е най-често 8-кратко (1 част от-падъчна вода Ц 7 части дъждовна вода), а понякога и 10-кратно. Степента на разреждане трябва да бъде съобразена със степента на замърсеност на водоприемника. При разредена отпадъчна вода (отпушване на канали) необходимата степен на разреждане в дъждопреливника би могла да бъде съответно по-малка. Дъждопреливникът и дъждоотливният канал пред пречиствателната станция се проектират така, че да осигуряват 5-кратно разреждане (1+4)
Трябва да се обърне внимание, че степента на разреждане при дъждопреливниците по уличната мрежа се изчислява от максшмалното часово водно количество на отпадъчната вода, което е от 1/14 до 1/10 от средноденонощното количество. За отпушване на канали дъждопреливника пред пречиствателната станция степента на разреждане се пресмята от средното дневно количество, което е около два пъти по малко. Петкратно разреждане, изчислено за дъждопреливниците по уличната мрежа, отговаря на десетократно разреждане, изчислено за дъждопреливника пред пречиствателната станция.

По правилно е дъждопреливниците да се изчисляват не по степента на разреждане, а по кршптната интензивност на дъжда. Това е тази интензивност на дъжда в 1 (s.ha), при която започва преливането Horler, A., Die Wirkung der Regenaus-lasse, Schweiz. Bauztg. 1941, H. 20, Munz, W., Entlastungskonzep-iion in Mischsystemen, GWF 1972, 525) отпушване на канали.

отпушване на канали 1 отпушване на канали 2 отпушване на канали 3 отпушване на канали  4 отпушване на канали 5