ОТПУШВАНЕ НА КАНАЛИ МЛАДОСТ

отпушване на канали

Годишен прираст на населението. За малки градове той е 2%, за големи — 1 %, а за промишлени центрове — 5 %. Прирастът се пресмята за период от 50 години, а в минни райони — от 20 до 25 години. Докато нарастването на броя на жителите в градовете е често под въпрос, то по-нататъшното увеличение на отводнителните норми би трябвало да се очаква. При наличието на планове за строителни зони се изчислява възможният най-голям брой на населението, взема се под внимание досегашният прираст и от двете стойности се преценява бъдещото развитие. Разпределението на районите и гъстотата на населението се вземат от градоустройствените и квартално-застроителните планове  отпушване на канали. Отпушване на канали Младост.

Възвратни запорни арматури при сградните отклонения се предвиждат, когато мазетата трябва да бъдат предпазени от наводняване от водата на уличната канализация — клапа или плувак, или даже шибър, който се отваря само тогава, когато водата трябва да се оттече, например от пералнята. Тръбите от горните етажи и дъждоотточните тръби трябва да бъдат обаче със свободно оттичане, т. е. да заобикалят запорните арматури.

Отпушване на канали младост Люкери. Предвиждат се две тръби — едната за сухо време със скорост на течението най-малко 1 m/s през дневните часове  отпушване на канали. Пред тръбата за дъждовна вода се изгражда дъждопреливник — със савак или данбалкени за промиване. Възходящият клон не се прави никога вертикален, а с наклон най-много 1:2 (височина към дължина), за да може пяоъкът да бъде увличан нагоре. За малки водни количества е достатъчна и една тръба, но при редовно промиване. Отпушване на канали младост.

Сифони. По възможност те трябва да се избягват. Проектират се както дюкерите с тази разлика, че наклонът на тръбите е по-малък, за да мсгат да преминават и въздушните мехурчета. Низходящите тръби се поставят вертикално или силно наклонени, за да се получи засмукване на въздух.

Аквадукти — вж. Kittel, D. (GWF 1971, 137).

Напорни тръбопроводи при помпени станции. Разположението им е както при дюкерите. Трябва да се предвиди обезвъзду-шаване. Оразмеряването на дюкерите и напорните тръбопроводи става както при гравитационните водопроводи — по графики от 1 до 3, но се изчислява не с наклона на тръбата, а с наклона на напорната линия, т. е. с отношението между напорната височина и дължината на тръбата. Препоръчва се скорост 1 m/s. Запазването на преснотата на отпадъчната вода при променливи водни количества (при сухо и дъждовно време) е трудно. Това налага през кратки периоди от време да се промиват отлаганията.

Надлъжни профили. Най-малката допустима скорост на течението v е 1 ш/s при цяло запълване и 0,5 m/s при чаетично запълване. При по-малки скорости се налага редовно промиване. Максималната допустима скорост е 6,0 m/s (за камениновите и изработените по модерни технологии бетонни тръби). При по-големи скорости се правят „скокове“ (падове). За отпадъчни води, несъдържащи пясък, минималната скорост е 0,4 m/s, а максималната — 3,0 m/s. При тръби, изработени по центрофугален начин, максималната скорост достига и до 8,0 m/s. Като се имат предвид горните ограничения, наклоните се определят по графики. За кръгли тръби вж. фиг. 2. Подробности по този въпрос вж. в: Karakassonis, Die Bewegung der Schwerstoffe in flachgeneigten Rohren. Oldenbourg, Miinchen 1936; също и Dobro-chotow, | Ges.-Ing. 1941, 646. Според Carp наклоните на покритите c бетонни плочи канали за вода в Емшерската област са от 1:200 до 1:1500.
При присъединявания отпушване на канали и при промяна на профила се предвиждат падове на дъното, така че средните водни нива да се изравнят или (при голям наклон) да се понижат. При това се допуска дъното в къси участъци да има и обратен наклон. При слаб наклон дъното трябза да бъде идеално подравнено — без падове.

Напречни профили. Каналните профили са обикновено кръгли, I диаметър от 25 до 60 cm — бетонни, каменинови или азбесто-циментни. По-големите профили са бетонни или стоманобетонни I имат кръгла или яйцевидна форма.
Изграждат се и покрити събира тели. Покритието им се определя от земния натиск и натоварването от уличното движение. Най-често то представлява свод, а дъното му се оформя според хидравличните условия (влачещата сила). Когато оттичащото се водно количество е малко, при големи профили се прави улей (кюнета) за ниските води със странична пътека  отпушване на канали.
Шахти се изграждат при всяка промяна на наклона, посоката или профила; в противен случай на всеки 50—60 ш, а при проходими събиратели на всеки 100 ш; дъното на шахтите се оформя съобразно с профила на канала, без утайкозадържатели. Непроходимите участъци между шахтите трябва да са непременно прави. За различните начини на изпълнение сравни ATV -Arbeits-blatter A 241—261, Bauwerke der Ortsentwasserung, St. Augustin 1978. При диаметри на тръбите до 60 cm  отпушване на канали страничните площадки на кюнетата се издигат до височината на темето. Това осигурява по-малки местни хидравлични загуби при високи води (Liebmann, Horst, Wasser u.nd Abwasser, Bd. 2, 1970, Erich Schmidt Verlag, Bielefeld) .

Улични дъждоприемни шахти. Трябва да се избягват затворите срещу миризми. С това се цели по-добро вентилира не на каналите. Песъкозадържатели (утаителни шахти, кофи) трябва да се предвиждат само когато се очаква много пясък или ако наклонът на канала е недостатъчен.

Експлоатация на каналите. Промиване се извършва предимно при разделните канализационни системи и при слаб наклон в горните участъци. Използуват се шибъри за подприщване на водата в шахтите или автоматични промивни камери (Stein-wender, Ges. – Ing. 1941, 514). За промивни прибори, топки и кълба вж. Kickbusch (Ges. – Ing. 1949, 193), а за промиване чрез вода под налягане Frechen, В., Berichte der ATV 1963, Heft 15> 156. Използуват се и телевизионни камери за непроходимите участъци (Muller, Fr., Berichte der ATV Nr. 20, 1968, 157).

Отпушване на канали вентилирането става през уличните дъждоприемни шахти и изкараните над покривите вентилационни тръби, т. е. при сград-ната канализация не се прави един общ воден затвор, а се поставят отделни водни затвори на всеки прибор за изливане на вода. В капаците на шахтите се оставят отвори, особено при промяна на наклона, за да може през тях да излиза въздухът при внезапни проливни дъждове. При много дълги затворени канали се предвижда и изкуствено вентилиране.

Помпени станции. (отпушване на канали Handbuch der Abwassertechnik, Bd. I, S. 651 bis 702). Капацитетът им трябва да бъде същият като този на канализацията. Необходими са най-малко две помпи. Груби решетки с разстояние между прътите 5—9 cm не винаги са необходими. Пясъкът се увлича също. Обикновено се използуват центробежни помпи. За изравняване на водните количества е необходим и черпателен резервоар.

Необходимият обем V (т3) на черпателния резервоар зависи от количеството на притока Q (1/s), дебита на помпата Qn (1/s).
Тогава необходимият обем ка черпателния резервоар за помпа с дебит 100 1/s и възможност за 12 включвания на час  отпушване на канали. При повече помпи с различна мощност черпателният резервоар се оразмерява само за най-мощната, като допълнително се вземат предвид и нивата за включване и изключване на останалите помпи, като най-ниското е за помпата за сухо време. Дъното на резервоара се прави наклонено, за да не се задържат утайки.

отпушване на канали 1 отпушване на канали 2 отпушване на канали 3 отпушване на канали  4 отпушване на канали 5