Отпушване на канали в София

През 1933 г. англичаните Ормсби и Харт публикуват нова оразмерителна методика, известна като „Метод на диаграмата на нарастване на площите“. Тази методика прецизира хипотезите за формиране на дъждовния отток, доближавайки ги до реалните параметри на отводняваната територия и е качествено ново ниво при оразмеряването на канализационните мрежи в сравнение с рационалния метод. Доста по-късно, през 1962 г., Изследователската лаборатория по пътища и транспорт във Великобритания публикува свои изследвания, свързани с важни корекции на резултатите, получавани по метода на диаграмата на нарастване на площите, които днес са неотменима част от тази методика. Този подход е залегнал и като избираем вариант в съвременните оразмерителни и симулационни програмни продукти.

През 1933 г. англичанинът Ричардс публикува теоретична зависимост, описваща движението на вода в ненаситена пореста среда, известна в хидравликата като уравнение на Ричардс (Richards, 1933). Тази зависимост позволява теоретично обоснована и точна оценка на количеството на дъждовната вода, която попива през пропускливите площи на урбанизираната територия и не достига до канализационната мрежа – т. нар. загуби на вода от инфилтрация. По това време нивото на изчислителната техника все още не позволява ползването в практиката на уравнението на Ричардс, което е диференциално с частни производни. По-популярна тогава (а и сега) е емпиричната зависимост на американския хидролог Хоргьн, публикувана през 1940 г. относно загубите на вода от инфилтрация (Horton, 1940).

Известни модификации на уравнението на Ричардс са в основата на съвременните математически модели и програмни продукти за симулиране на дъждовния отток в канализационните мрежи. В последните като избираем вариант за определяне на загубите от инфилтрация се предлага и емпиричната зависимост на Хоргьн.

Дотогава, а и днес все още, при прилагането на рационалния метод в канализацията загубите на дъждовна вода се оценяват доста грубо чрез параметъра „отточен коефициент“, чиято числена стойност се определя като среднотежест-на величина от стойности, характерни за определени видове повърхностни покрития на урбанизираната територия. Тези стойности са предложени за първи път от Куислинг през 1889 г. заедно с прилагането на принципите на рационалния метод в канализацията и оттогава се използват доста безкритично в световната практика, включително и у нас.

През 1949 г. датски колектив от изследователи начело с Линели публикува емпирична зависимост относно загубите на дъждовна вода от задържане в теренни неравности и в оттичащия се по повърхността слой дъждовна вода -т. нар. повърхностно задържане. Тази зависимост допринася за по-прецизното определяне на водното количество, достигащо до канализационната мрежа