088 739 4991 отпушване на канали

Можете да се доверите на нашата фирма за отпушване на канали в гр. София. Имаме сътрудници в повечето квартали и можем да реагираме бързо в Обеля, Надежда, Люлин, Младост, Дружба, Овча Купел, Левски, Гоце Делчев, Мотописта, Иван Вазов и др.

Количествени характеристики на отпадъчните води

Отделните видове отпадъчни води имат специфични количествени параметри, отразяващи тяхната динамика във времето и пространството. Така например средногодишният обем на битово-фекалните (битовите) и производствените отпадъчни води превишава общо около 30 пъти този на дъждовните води, отвеждани от същата урбанизирана територия в канализационната мрежа. По отношение на по-къси времеви интервали (часове, минути, секунди) обаче дъждовните водни количества, характерни за климатичната зона на България, обикновено превишават 30 до 300 пъти тези на общия битово-фекален и производствен отток софия обеля надежда люлин младост дружба овча купел.

Значителните разлики в годишните обеми и водните количества на оттока в сухо време и на дъждовния отток се дължат на спецификата на техния генезис и проявление във времето.

Количеството и динамиката на оттока в сухо време от едно населено място зависят от тези на използваните от населението и промишлеността питейни и технически води, подавани в съответните водопроводни мрежи, както и от техническото състояние на сградните и уличните водопроводни мрежи и от общия обем и техническото състояние на канализационната мрежа. Неравномерностга на оттока в сухо време се изследва на базата на продължителни наблюдения и статистически анализи — т.е. на емпирична отпушване на канали основа.  Примерно разпределение на оттока в сухо време през часовете на денонощието в населено място е илюстрирано на фиг. 1.2.1. Изменението на оттока на отпадъчните води в сухо време през часовете на денонощието се означава с термина „ часова неравномерност “. При  люлин младост надежда люлин младост дружба овча купел оттока от населените места в сухо време се наблюдава и динамично изменение през денонощията в рамките на една година—т. нар. денонощна неравномерност.

Усреднените стойности отпушване на канали на отпадъчните водни количества в сухо време в рамките на едно денонощие или на една година се наричат съответно средночасово водно количество и средноденонощно водно количество. Отношението на макси-малното часово количество на отпадъчните води, наблюдавано през определено денонощие, към средночасовото отпушване на канали водно количество за отпушване на канали…

Отношението на максималното денонопц водно количество, наблюдавано през една година, към средноденонощното вода количество, дефинира т. нар. коефициент на денонощна неравномерност-Kd.

Средноденонощното и максимално часовото количества на отпадъчни! води в сухо време се означават общо с термина „характерни водни количесп ва“. Последните са база за определяне на оразмерителните водни количеств за съответните участъци на канализационните мрежи.

Дъждовете са меродавните атмосферни валежи за канализационните мрежи Тяхната динамика зависи от множество фактори, свързани с формирането, раз мера, структурата и движението на валежните облаци. Сложното количествено описание на тези фактори и на комплицираното им взаимодействие налага дъж-довната динамика в пространството и времето да бъде изследвана емпирично чрез съответни измервания на валежните параметри и статистическата им обработка….

Изменение на валежните периоди и валежните височини, измерени в определен пункт в рамките на едно полугодие

Дъждовните валежи се характеризират с големи флуктуации на характеризиращите ги параметри в пространството и времето в периода на тяхното проявление. Силно изразена неравномерност се наблюдава и по отношение на сухите периоди между два последователни валежа в рамките на един сезон, на една година или на редица последователни години. Данните от емпиричните наблюдения и анализи на дъждовните параметри в рамките на определен период от време (една отпушване или няколко години или десетилетия) се означават общо с термина „времеви серии“. На фиг. 1.2.2 е илюстрирано изменението на валежните периоди и височината на валежния слой върху земната повърхност, измерени в продължение на шест месеца в определена точка от терена.

Отпушване на канали – можем да реагираме бързо в рамките на София….  скорост—по-малка или равна на тази на водния поток. Неразтворените вещества в битово-фекалните отпадъчни води са около 50 % от общото количество на замърсителите.

Общият сух остатък характеризира общото количество на неразтворените вещества и разтворените соли в представителна водна проба от отпадъчните води. Той се определя в лабораторни условия чрез тегловен анализ на твърдия остатък след изпарението на водна проба при температура 105 °С.

Цветът на отпадъчните води зависи от техния произход. Този на бито-во-фекалните отпадъчни води, както бе споменато по-горе, се определя като черен, жълт или сив. Дъждовният отток се счита за безцветен, но обикновено цветът му се определя от вида на отмитите от терена замърсители – почвени частици, прах и др. Производствените отпадъчни води са оцветени различно в зависимост отпушване от съдържанието на багрила и някои колоидни вещества в тях. Нормативно у нас в градските канализационни мрежи не се допускат ярко оцветени производствени отпадъчни води.

Мирисът на отпадъчните води се определя от съдържанието в тях на био-разградими органични вещества, ароматни въглеводороди и разтворени газове. Нейната интензивност зависи и от атмосферното налягане. Лошо миришещите газови емисии от отпадъчните води се дължат в голяма степен на процесите на гниене на съдържащите се в тях биоразградими органични вещества. Неприятните миризми на газовете, отделяни отпушване на тоалетна при анаеробното разграждане на органичните вещества, се дължи главно на компонентите амоняк и сероводород. Тяхното присъствие в газовите емисии се дължи на биологичното разграждане на замърсителите в отпадъчните води, съдържащи протеини. Тези процеси се дължат на жизнената дейност на специфични микроорганизми, присъстващи неизбежно в отпадъчните води и в канализационните мрежи. Като органолеп-тичен показател, миризмата трудно се поддава на количествена оценка. Чувствителността на различни хора към миризми от различен вид и с определена интензивност може да се различава до 100 пъти. Съществуват два основни метода за количествено определяне на интензивността на отпушване на тоалетна отстраняване на миризмата:

• органолептичен, при който се изготвя средна оценка от възприятията на група експериментатори, тестващи в определена обстановка газовите емисии от водни проби; водните проби постепенно се разреждат с дестилирана вода до обем, чиито газови емисии вече не се усещат и който се приема като мярка за интензивността на миризмата;

* инструментален – чрез уреди, наречени олфактометри.

И двата метода се основават на изследване на промяната в интензивността на миризмата при разреждане с дестилирана вода на емисионния газов поток от водната проба, която го отделя отпушване на тоалетна.

Химичните показатели на отпадъчните води могат да бъдат класифицирани в следните основни групи: неорганични вещества, органични вещества, соли, йони, разтворени газове, въглехидрати, мазнини, белтъци (протеини).

В тази връзка те до-гшжителио се класифицират като биологически разградими (биоразградими) и биологически резистентни (бионеразградими, инертни). Биологично могат ди бъда I разградени както органични, така и неорганични вещества да бъдат и част от материя, съдържаща биоразградими органични и неорганични компоненти, Основната част от разтворените и колоидните веще-C I nit се разграждат от микроорганизмите сравнително бързо, поради което те сс означаказ и с термина „лесно биоразградими вещества“, за разлика от тези в суспендирано състояние, които се наричат „трудно биоразградими вещества“. 11ослсдните се усвояват от микроорганизмите едва след като бъдат частично разградени чрез ензимните процеси на хидролиза (втечняване). Количеството на раз | морените органични вещества в битово-фекалните отпадъчни води е 20-30 % от общото количество на замърсителите и около 50 % от общото количе-ство на органичните замърсители (Цачев, 1991). Количеството на биоразградими’! е opi аничии вещества в битово-фекалните отпадъчни води е около 50 % ОТ Общото количество на органичните вещества. Лесно биоразградимите органични вещества са около 70 – 75 % от количеството на разтворените органични ис шеста в битово-фекалните отпадъчни води отпушване. Суспендираните вещества във фскално-битовите отпадъчни води съдържат около 60 % неорганични вещества и съответно около 40 % органични вещества (WEF Manual of Practice).

Содите на силните неорганични киселини (сярна, солна, азотиста, азотна, фосфориа) и основи (натриева, калциева, калиева), както и тези на въглената киселина, са важни компоненти в химичния състав на отпадъчните води. Те оказват значително влияние на химичните и биологичните процеси на трансформация на веществата в отпадъчните води, протичащи в канализационните мрежи и в пречиствателните станции за отпадъчни води (ПСОВ). В процесите на биологична трансформация на биоразградимите вещества в отпадъчните води, нрогичащи отпушване в канализационните мрежи в отсъствие на кислород, се отделят и мастни карбонови киселини, които също оказват влияние върху актив-ната реакция pH на водата. По-важно значение за химичните реакции и биологичните процеси в канализационните мрежи и пречиствателните станции за отпадъчни води отпушване имат следните соли:

• хлоридите оказват влияние върху качествата на отпадъчните води главно чрез повишаване на общия солеви състав при сравнително големи техни концентрации (над 200 mg/1);

• сулфатите се образуват в отпадъчните води при окисляването на сероводорода H2S, образуван в резултат на процесите на биологично разграждане на органичните вещества в канализационните мрежи при липса на кислород; те оказват директно корозионно въздействие върху бетона;

Тяхната концентрация зависи от атмосферното налягане (съответното парциално налягане) и от условията в канализационните мрежи — интензивността на естествената вентилация и турбулентността на водните потоци. От разтворените газове основно значение за качеството на отпадъчните води с ошед тяхното пречистване н изпускане в околната среда имат кислородът, въглеродният ди-оксид, сероводородът и амонякът.

Въглехидратите, мазнините и белтъците (протеините) са важни за сани-тарната техника качествени характеристики на органичните вещества в отпадъчните води. Класифицирани така според своя химичен състав, те определят специфичните технологични процеси на тяхното биологично разграждане в пречиствателните станции за отпадъчни води както следва:

| въглехидратите, присъстващи в отпадъчните води под формата на захари. скорбяла, целулоза и др., се разграждат в съоръженията за биологично пречистване в присъствието на кислород до въглероден диоксид и вода;

| мазнините са естери на алкохоли или глицерин с мастни киселини и когато са в течно състояние (при нормална температура и налягане), се наричат масла; при наличие на алкални съединения те образуват сапуни, които в присъствието на калциеви и магнезиеви йони се пресичат и утаяват; мазнините, подобно на въглехидратите, се разграждат биологично, но в концентрации над 20 mg/1 инхибират аеробните биологични процеси в пречиствателните съоръжения; поради това концентрациите им в отпадъчните води, постъпващи в канализационните мрежи, отпушване на канали се ограничават нормашвно;

• белтъците (протеините) попадат в отпадъчните води чрез хранителните отпадъци от растителен и животински произход и чрез урината; тези от растителен и животински произход се разграждат биологично в пречиствателните станции до аминокиселини и след това до биорезистентни неорганични съединения; в канализационните отпушване на канали мрежи в отсъствие на кислород карбамидът от урината хидролизира биологично до амоняк, амониеви соли и йони, които са в динамично равновесие, определено от pH на водата.

На практика качествените характеристики на отпадъчните води се определят чрез общоприети в саннтарната техника критерии, обобщаващи по специфичен начин веществата на замърсителите в отпадъчните води, отпушване на канали с оглед на технологиите на тяхното отстраняване, на технологичното оразмеряване и на оперативния контрол на пречиствателните съоръжения, както и на контрола на водните емисии, изпусканн в природните водни течения и басейни. Тези критерии намират израз в параметрите „суспендирани вещества“ — СВ (някъде неправилно означавани като неразтворени вещества).