088 739 4991

ПРОФЕСИОНАЛНО ОТПУШВАНЕ НА КАНАЛИ НА ДОБРИ ЦЕНИ В СОФИЯ

Обадете се за безплатна консултация при необходимост от отпушване на канали

• биохимично потребният кислород (БПЮ отразява индиректно наличието на част от биоразградимите въглераасъдържаши органични вещества чрез количеството на кислорода, изразходван в процесите на дишане на микроорганизмите, при съответния лабораторен анализ: определя се по стандартна аналитична методика, при която се опита разходването на кислорода от микроорганизмите в херметично затворена водната проба при температура 20 °С в продължение на 5 & като показателят БПК се ин-дикира с индекс 5 — БПК5; концентрацията по БПК5 във водните емисии, изпускани в природните води, също са регламентирани нормативно;

• химично потребният кислород (ХПК) отразява индиректно наличието общо на почти всички биораирадими и бионеразграднмн органични вещества чрез количеството на калиевия бихромат (К2СьО>), изразходван за тяхното химично окисление при съответния лабораторен анализ; концентрацията по ХПК във водните емисии, изпускани в природните води, са регламентирани нормативно;

• общият органичен въглерод (ООВ) отразява индиректно общото органич-но замърсяване; количеството на въглерода в органичните вещества се определя чрез количеството на бариевия карбонат (ВаС03), получен при неутрализацията на С02, който се отделя при тяхното химично окисляване (ХПК анализа) при съответната отпушване на канали лабораторна процедура;

• общият азот (по Келдал) включва почти всички азотсъдържащи вещества в отпадъчните води от населени места – органични вещества, амоняк, амониеви соли и йони, които се определят количествено по стандартна лабораторна аналитична процедура, носеща името на химика Kjeldahl;

I амониевият азот като качествен параметър отразява количеството на амониевите соли и йони в представителна проба от отпадьчна вода; определя се по стандартна аналитична методика, колориметрично или чрез йоносе-лективни електроди; отпушване на канали концентрацията му във водните емисии, изпускани в природните води, в определени случаи е регламентирана нормативно;

• органичният азот като качествен параметър включва само неразградени-те органични азотсъдържащи вещества в отпадъчните води; концентрацията му във водните емисии, изпускани в природните води, в определени случаи е регламентирана нормативно
• нитритите и нитратите са йони, характеризиращи неорганичните азот-съдържащи замърсители, получени в резултат на биологичното разграждане на амониевите съединения в пречиствателните съоръжения в присъствието на кислород; определят се по стандартни аналитични методики, колориметрично или чрез йоноселективни електроди; концентрациите им във водните емисии, изпускани в природните води, в определени случаи също са регламентирани нормативно;

• общият фосфор е качествен параметър, отразяващ концентрацията на фосфора в неразградени фосфорсъдържащи органични вещества, в детергенти и в оргофосфати, съдържащи се в отпадъчните води; определя се по стан-дартна аналитична методика, колориметрично или чрез йоноселективни електроди; концентрацията на фосфор във водните емисии, изпускани в природните води, в определени случаи е регламентирана нормативно.

Всеки от отбелязаните по-горе качествени показатели има определени количествени измерения. Количественото измерение на всеки качествен показател се представя чрез тегловната концентрация на съответното вещество, отразяващо индиректно съответния качествен показател (mg/1, g/m3). Освен с тегловната концентрация всеки от качествените показатели може да бъде изразен и чрез общото тегло на съответното вещество (или това на обобщения индиректен качествен параметър) във водната емисия, отнесено към определен период от време (kg/d, t/d, t/год.). Така се дефинира понятието „товар“ на съответния замърсител, изпускан чрез водните емисии в естествените водни течения и басейни.

Според количествените стойности на регламентираните нормативно качествени показатели отпадъчните води могат да бъдат характеризирани и чрез следната популярна, неофициална класификация:

• силно замърсени (от производствени предприятия) — БПК5 > 500 mg/1, СВ > 500 mg/1, pH > 8 или pH < 6, токсични вещества, химикали, микроорганизми;

• средно замърсени (битово-фекални) — БПК5 < 500 mg/1, СВ < 500 mg/1, pH = 6,5 – 7,5, микроорганизми;

• слабо замърсени (условно чисти) – БПК5 < 50 mg/1, СВ < 50 mg/1, pH = 16,517,5,

Азотът и фосфорът, наред с въглерода (индикиран с параметрите БПК и ООВ), се отнасят към т. нар. биогенни елементи (т.е. поддържащи живота), но когато техните количества в природните води надхвърлят определени граници, те предизвикват прекомерно развитие на фитопланктон и водорасли (т. нар. еутрофикация), при което се нарушава естественото екологично равновесие и се създават проблеми при питейното водоснабдяване, водния транспорт и туризма. При отмирането и изгниването на фитопланктона и алгиите в естествените водни басейни се отделят амониеви и фосфорни соли, йони и сероводород, които създават т. нар. вторично замърсяване, надвишаващо многократно първичното замърсяване, внасяно с отпадъчните води.

В отпадъчните води от урбанизирани територии се съдържат и разнообразим :ф\ ги замърсители с много малки концентрации и специфичен химичен състав. конто са потенциално опасни за човешкото здраве и за околната среда. Го сс дефинират общо с термина „микрозамърсители“ и засега не са обект на нормативни ограничения и на специални технологии за тяхното отстраняване. Макро замърсителите обаче са предмет на интензивно изучаване с оглед идентифициране на тяхното влияние върху човешкото здраве и върху природата, както и е оглед изследване на подходящи технологии за тяхното отстраняване.

Микрозамърсители в отпадъчните води се считат следните основни групи вещества и препарати (Butler, D. and J.W. Davies, 2004):

• фармацевтичните препарати, които попадат в битово-фекалните отпадъчни води чрез фекалиите и урината и се откриват и в отпадъчни води от някои фармацевтични производства; не са напълно усвоими в човешкото тяло; много от тях не се разграждат и в пречиствателните станции и в естествените водни течения и басейни; тяхното натрупване в природните води и в тези, използвани за питейни нужди, крият опасност за човешкото здраве и за околната среда;

• ендокринноактивните вещества попадат в битово-фекалните отпадъчни води чрез контрацептивните препарати (гпавно синтетичния продукт ethinylestradiol – ЕЕ2), използвани от жените; те влияят върху ендокринните жлези на човека и на рибите в природните води, като предизвикват малфункции при мъжките индивиди;

• козметичните препарати са сложен комплекс от органични вещества (в някои случай до 20 вида в един препарат), чието влияние върху микрофа-уната в съоръженията за биологично пречистване на отпадъчните води и върху водната околна среда не е добре изяснено;

• изкуствените подсладители в много случаи не се усвояват напълно от човешкия организъм и са резистентни и по отношение на микрофауната в природните води, където постепенно се натрупват с неизяснени засега последствия от това;

• противопожарни препарати, предназначени за покрития на строителни конструкции, мебели, дограма и др., които могат да попаднат в отпадъчните води при тяхното измиване или чрез дъждовния отток и могат да бъдат токсични във водна среда;

пречиствателните съоръжения, натрупват се във водната околна среда, oткъдето с питейните води могат да попаднат и в човека; отпушване на канали;

• хербицидите и пестицидите попадат в дъждовните отпадъчни води, оттичащи се от паркове, градини, тревни площи и дворни места, обработвани с такива химикали; те са токсични и попадането им в естествените водни тела е опасно и нежелателно.

Биологичните показатели отразяват наличието на микроорганизми в отпадъчните води. Особено опасни са патогенните (болестотворните) микроорганизми – вируси, бактерии и протозои, чието идентифициране се извършва в специализирани лаборатории. Тяхното определяне изисква специални условия и лабораторно оборудване, каквито обикновено не са налице в рутинните лаборатории на контролните органи, в тези на операторите на канализационните мрежи и в пречиствателните станции за отпадъчни води. Поради това бактериалното замърсяване на отпадъчните води се асоциира с наличието в тях на бактериите Ешерихия коли (.Esherihia coli – ЕС), чието определяне е възможно с по-достъпни средства и е сравнително по-евтино. Това са сапрофитни (безвредни) стомашно-чревни бактерии, чието присъствие в отпадъчните и в природните води е индикатор за фекално замърсяване, което потенциално може да съдържа и патогенни микроорганизми. Нормативно са регламентирани следните параметри на бактериално замърсяване на водите:

• коли-титър – обем на водната проба (ml), в която има една бактерия (ЕС);

• коли-индекс (коли-тест, микробно число) – брой бактерии (ЕС) в 1 ml водна проба отпушване на канали.

Битово-фекалните отпадъчни води се характеризират със следните много високи стойности на параметрите на бактериално замърсяване: коли-титър = = 10-5 – 10’7 ml; съответно колииндекс (микробно число) = 105 – 107 ml’1 (Фе-доров, Шифрин, 1968).

В битово-фекалните отпадъчни води могат да се съдържат и хелминти (шисти), както и техни яйца, чието присъствие също е потенциално опасно за човешкото здраве. Те обаче не са много устойчиви извън човешкия организъм или фекална среда отпушване на канали и се отстраняват напълно в пречиствателните станции за отпад ъчни води.

1.4. Законови и нормативни изисквания относно отпадъчните води

С канализационните системи – мрежи и отпушване на канали пречиствателни станции, са свързани следните специфични законови и нормативни актове на Европейския съюз и на Република България: Европейска рамкова директива 2000/60/ЕС) за управление на водите; Директива 91/271 /ЕИО за пречистване на отпадъчните води от населени места; Наредба 6/9.11.2000 за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, изпускани във водните тела към Закона за водите;